Разведена съм от три години. С мъжа ми бяхме едно семейство

Разведена съм от три години. С мъжа ми бяхме едно семейство седем години, само че последните няколко години бяха просто непоносими.

Бившият ми брачен партньор се промени фрапантно, като че ли стана непознат човек. Когато стартира нашата любовна история, той беше доста благ и добър, доста ме обичаше и се грижеше за мен.

Бях всичко за него, той беше подготвен да мине за мен през лед и огън. Никога не съм била по-щастлива в живота си.

Той е доста по-възрастен от мен, към този момент е сериозен предприемач, аз съм нормално момиче, пристигнало да изучавам от пустошта. Изглежда, че бях намерила моето благополучие. Всички, които познавах, ми завиждаха извънредно доста.

Самата аз смятах, че имам необикновен шанс, само че малко по-късно насладата ми се трансформира в цялостно отчаяние.

След като се роди синът ни, брачният партньор ми стана радикално друг човек. Взе непрекъснато да недоволства от мен – не виждам сина ни по верния метод, не го мия по този начин, както той желае, храната ми не е вкусна.

И каквото и да правех, всичко не беше както би трябвало. А преди този момент той в никакъв случай не ми е казвал, че нещо не е наред с мен, всичко му харесваше, храната беше вкусна, а аз бях добра стопанка.

Започнаха рецензии и по отношение на външния ми тип и те бяха непрекъснати. Но той не можеше да ме разбере, тъй като преди малко бях станала майка, към момента се приспособих към новия живот, тъй че нямах реме да се грижа за външния си тип и да наподобявам като излязла от салона.

Абсолютно никой не ми помагаша у дома или с детето. Мъжът ми единствено подлагаше на критика. Каквото и да се пробвах да му кажа, да обясня по някакъв метод, всичко минаваше около ушите му и той единствено споделяше, че всичко е неприятно с мен.

Бях доста смутена. Всеки ден се отдалечавахме от ден на ден и повече. Къде отиде индивидът, който толкоз обичах? Защо ми предизвиква това? Не можех да схвана. Мъжът ми стана напълно различен…

Тази обстановка продължи към две години. През всичките тези години се уморих от отношението на брачна половинка ми. Казвах му, че се държи незаслужено с мен, само че това го правеше все по-раздразнителен.

В последна сметка взех решение да се разведа. Мислех, че това ще промени обстановката и ще можем най-малко да останем в положителни връзки с половинката ни. Но, за жалост, проектът се обърка.

Когато разгласих желанието си да се разведем, той сподели, че синът ни ще остане при него! Реши да ми отнеме най-важното – сина ми! И направи тъкмо това.

Разбрах, че негови познати са му помогнали да го направи. Все отново той не е инцидентен човек в града ни. А аз спрямо него съм нищо.

Сега нямам пари, няма връзки. А по решение на съда детето бе обещано на брачна половинка ми. Постоянно бях под стрес. Не можех да схвана по какъв начин мога да продължа да пребивавам? Защо ми предизвиква това? Защо е лишил детето от майката, по какъв начин е допустимо това? И в този момент не знам по какъв начин да продължа.

От три години пребивавам с вярата да си върна детето, виждам го няколко пъти седмично. Можете ли да си го визиите? Не мога като майка да бъда със личното си дете!

Боря се и се пробвам да анулира това решение. Почти всеки ден навестявам разнообразни служби, съдилища, юристи. Но до момента няма промени.

Детето ми продължава да живее с татко си. А аз съм непознатата, който понякога посещава дома им. Много съм изтощена от това. Но съм решена да се боря! Ще си върна сина!

Но по какъв начин да реализира правдивост? Може би би било по-лесно да отвлека момчето си и да избягам с него? Как да си го върна?